Кръщение

Господ Иисус Христос установил тайнството Кръщение веднага след Възкресението Си, когато се явил на Своите ученици и им казал: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат.28:19).

Кръщението е тайнство, при което вярващия чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне името на Отца и Сина и Светия Дух се очиства от първородния и от личните грехове (ако е възрастен), възражда се за нов, праведен и свят живот в единение с Бога.

Кръщението е единственото тайнство, което се извършва над нехристияни и чрез което кръщаващият се става християнин. То е, казано образно, врата за влизане в Църквата и условие за участие в нейния духовно-благодатен живот. Кръщението, което извършвал св. Йоан Предтеча, не е било тайнство. То имало предобразно значение и било подготовка към християнското Кръщение.

Видимата страна на тайнството Кръщение е трикратното потапяне във вода и произнасянето на сакралната кръщална формула: „Кръщава се Божият раб (или рабиня) в името на Отца. Амин. И Сина. Амин. И Светия Дух. Амин.“

Към видимата или външна страна се отнасят и обредите:

  1. Отричане от сатаната. То се прави, за да се пропъди той от кръщавания, който чрез Кръщението става ново творение и дявола трябва да бъде далеч от него.
  2. Обличане на кръстения в нова (обикновено бяла) дреха. Това е символ на духовна чистота, която той получава чрез Кръщението и която трябва да пази през целия си живот.
  3. Възлагане на кръст върху кръщавания. То е знак, че той става Христов и като Христос трябва търпеливо да понася житейския си кръст.
  4. Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи са знак, че кръстеният трябва да излъчва духовна светлина. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето в кръг около купела показва на кръстения, че той трябва да принадлежи на Христос вечно.

Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат над кръстения. Благодатта на Св. Дух го очиства от първия грях и от извършените лични грехове /ако кръщаващият се е възрастен/, възражда го духовно и го освещава.
Благодатта Божия при Кръщението не действа механически. Тя сама не изгражда спасението на отделната личност, а подпомага, стимулира и укрепва волята й по пътя към нравственото съвършенство и спасението. Чрез благодатното действие на Кръщението силите на човешкия дух се подновяват и човек добива възможност свободно да расте и укрепва в доброто.

От желаещия да приеме тайнството Кръщение се изисква вяра и покаяние (ср. Марк 16:16 и Деян.2:38). Православната църква кръщава както възрастни, така и деца. Вярно е, че децата нямат нито вяра, нито покаяние, но те биват кръщавани поради или заради вярата на своите родители и на възприемниците (кръстниците) си. В Стария Завет се извършвало обрязване над 8-дневни пеленачета. В новия Завет обрязването е заменено с Кръщението. Покаяние не се изисква от малките деца, защото те нямат лични грехове. При Кръщението те се очистват от първия грях на прародителите.
В историята на християнството винаги е имало мъченици за вярата. Не са малко случаите, когато са умъртвявани хора още некръстени – умъртвявани са заради тяхната вяра в Иисус Христос. В такива случаи говорим за кръвно Кръщение, т.е. мъченикът се е кръстил в собствената си кръв, с която е засвидетелствувал силата на вярата си.

Право да извършват тайнството Кръщение имат свещениците и епископите. Но при екстремни обстоятелства /главно опасност от смърт/ Кръщението могат да извършват дякони и дори миряни с вода и чрез изричането на формулата за кръщение, но самите те /миряните/ трябва да са кръстени в името на Троичния Бог.